Уиски - разказ

Разказът, който нарекох просто “Уиски”, е една от най-необикновените история с неочакван край, съчинявани до този момент.

Това е трилър, в които са заплетени – приказност, мистика и любимата ми меланхолия. Сюжетът му се въртеше в главата ми цели 4 години. Надявам се да ви допадне. Очаквам вашите впечатления и коментари, както и критика - тя винаги е полезна.  Следва кратък откъс от разказа, a от ТУК може да прочетете цялата история.

..Този път го събуди телефона. Джак Хю-Грей погледна бутилката и си каза „явно съм сънувал“, след което се надигна от дивана. Досадното звънене не спираше.

-  Добре де, идвам! – изнерви се художника, като побърза да отиде до телефона.

След като вдигна слушалката, се чу приятен женски глас, който Джак веднага позна:

- Здравей, Ивет – каза той, леко замаяно.

- Извини ме, ако те събудих Джак, но утре трябва да дойдеш рано в галерията – развълнувано, започна женския глас. – Директора, иска да обсъдите евентуална изложба. Цяла, самостоятелна изложба, само с твой картини Джак.

Художника си представи какво означаваше това.. Беше му провървяло. Днес бе най-щастливия ден в живота му. Вече нямаше търпение и му се прииска утрешната среща да се състои час по-скоро. Погледна луминисцентния часовник на стената. Стрелките показваха едва 23:30 ч.

- Добре, Ивет. Ще дойда към 9.. Удобно ли е? – радостно попита той.

- Да, разбира се! Джак.. Ти си нашата златна мина! – щастливо отвърна младото момиче. Тя бе наясно, че художника може да промени съдбата на почти фалиращата галерия „Мираж“. Ивет добави – До утре и гледай да се наспиш.

След като тя затвори, Джак Хю-Грей дълго стоя, държейки слушалката, щастливо замечтан и самодоволен. „Трябва да започна новата си картина, още сега“ помисли си той и се запъти към хола. Там го очакваше сияещата, почти празна бутилка уиски. Художника си сипа последните капки от течността в широката чаша и я взе със себе си. Сложи я на земята, до бялото платно. Започна да събира разпръснатите по пода четки и тъкмо щеше да направи първите щрихи с алено червена боя, когато забеляза странното сияние, идващо от хола му. Джак отиде да види, какъв е причинителя на светлината и погледа му се отправи към бутилката. Не беше тя. Стоеше празна, изоставена и самотна, също както се чувстваше самия художник. Той погледна през прозореца. Луната огряваше спящия Пловдив, завивайки домовете на гражданите със своето одеало от призрачна светлина. Някъде в далечината, удари мек камбанен звън, известяващ дванадесетия час. „Полунощ е!“ каза си Джак и се замисли, дали в 12 на обяд някой казва на това време „полуден“. Израза му се стори странен, но и логичен.

Той обърна гръб на прозореца и тъкмо щеше да се отправи към спалнята, която бе превърнал в свое ателие, когато внезапно чу скърцащ женски глас:

- Здравей, Джак Хю-Грей!

Художника стреснато се заогледа. В стаята нямаше никой.

- Явно съм доста пиян – каза, сякаш на себе си, когато изведнъж..

- Не си чак толкова пиян. – обади се отново този глас.

„Тогава сигурно полудявам“ помисли си Джак, оглеждайки отново празното помещение. Внезапно, забеляза, че стъклената бутилка от уиски сияе с впечатляваща яркост.  Той се приближи и я загледа..