В нищото

Гледаш някак странно черната мъгла, която се спуска от небето...

Какво сега? Питаш се. Това краят на света ли е? Тя смъртта е неизбежна, ама да те хване така неподготвен. Искаш да се обадиш на най-добрия си приятел. Да му кажеш колко як живот сте имали. Да се посмеете на някой виц преди края. Отново нямаш батерия на телефона. Започваш да се кискаш. Шумно. Истерично. Почти до полуда. Какво друго ти остава?

Черната мъгла се приближава. Разтваря пипала и те прегръща. Не виждаш нищо, но се усещаш по-лек от прашинка. Издигаш се. Земята става все по-малка, звездите все по-близо, бъдещето все по-неясно. Красиво е да гледаш света отгоре. Чувстваш се Бог. Богът на съботите. Събота ли е днес? Или е петък? Има ли значение, вече не принадлежиш на този пространствено-времеви континиум. Майната му, и на пространството, и на времето, и на континиума.

Издигаш се. Или пропадаш. Не усещаш нищо. Нямаш тяло. И душата те напуска. Кой си? Кой беше? Оглеждаш се. Ти си в нищото и нищото е в теб. От нищото изниква спомен. Спомняш си, че веднъж си бил щастлив. Не е траело дълго - няколко минути. Дали е било, докато си бил дете? Или на мач на любимия отбор. На първата целувка? Първото докосване? Първия секс? Осъзнаваш, че щастието не е измеримо с време, а с пространство. Бил си там. Бил си с някой.

Ненадейно се събуждаш. Всичко е било сън. Философски кошмар, който те кара да преосмислиш живота си. Ще го направиш ли?