Twenty Eight: За неосъзнатите постъпки и несбъднатите мечти

Навърших 28 години без да го осъзная. Просто в даден момент от живота започваме да игнорираме факта, че времето е необратимо.
Амбициите избледняват. Мечтите си остават само мечти. Щастието се разпилява по пътя, сякаш е било натъпкано в скъсани джобове.

Вече не съм сигурен за функциите си в обществото - не правя нищо значимо, не печеля добре, не ме бива в общуването, запознанаствата и приятелствата. Повече от всякога се нуждая от РЕСТАРТ.